Симеон Щебунаев е докторант в Бирмингам, където изследва темата: ‘Младежки възприятия и участие в съвместната продукция на бъдещия интелигентен град в Европа’. Симеон е завършил магистратура по архитектура и градоустройство в университета в Шефийлд. Работил е за Building Design Partnership (BDP) в Манчестър и Бирмингам по проекти в жилищния, историческия и търговски сектор.

Симеон е част от ръководството на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) и член на общото събрание на Кралския институт за градоустройство (RTPI). Съосновател е на Future Architecture Network, мрежата на RIBA за студенти и дипломанти. Той е част от международния комитет на RTPI и е инициирал манифест за младежкия урбанизъм на общата среща на ръководителите на ООН през 2018 г.

Симеон Щебунаев ще бъде един от лекторите на конференцията „Knowledge City 2019 – градове на бъдещето“ на 28 февруари. 

– Г-н Щебунаев, как възникна интересът Ви към архитектурата, градското планиране и умните градове?

– Интересът ми към архитектура възникна благодарение на баба ми – Найда Щебунаева. Нейната професия е строителен инженер и до скоро все още практикуваше в Габрово като инженер, част от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и вещо лице. Логическото ми мислене ми се отдаваше в училище, а архитектурата ме привлече заради възможността за поетическа изява, както и заради директната връзка с клиенти и граждани.

По-специално интересът ми към градското планиране се събуди, след като получих бакалавърската си степен. Започнах да осъзнавам, че ако един архитект не познава системата на планиране и не взема предвид социални, политически и икономически въпроси в процеса на дизайн, то тогава крайният продукт е ограничен.

Интересът ми към умните градове възникна през 2015 г. Smart Cities бе тема в градското планиране, която изведнъж привлече изключително много интерес от политици и общини, но много малко информация достигаше до магистърския ми курс. Затова кандидатствах за финансиране от английската фондация Peter Kirk Memorial Fund и отидох в Испания за шест седмици да интервюирам случайни хора и професионалисти в общините, за да разбера какви проекти са в ход и какво точно означава един град да бъде „умен“. Интересът ми се задълбочи, когато участвах в международната конференция на ООН Habitat III в Кито, Еквадор, където умните градове бяха една от основните теми, дискутирани като визия за бъдещето.

В крайна сметка желанието ми да разбера каква би била ролята на гражданите и гражданското общество в градовете на бъдещето ме привлече да запиша докторантура, изследвайки умните градове.

– В днешния толкова бързо урбанизиращ се свят кои са основните предизвикателства пред архитектите и специалистите по градско планиране?

– Според мен голяма част от предизвикателствата пред архитекти и урбанисти са свързани с три основни проблема – компютъризацията на дизайна, промяната на климата и на ценностната система. Така наречените „творчески професии“ често се възприемат като имунизирани към роботизацията. Това може да е така за решения, които засягат социални и обществени въпроси, но много от ежедневните ни дейности могат да се автоматизират – проектиране на обеми, създаването на различни варианти, контекстуалният анализ и други. Според мен като професионалисти ние трябва да сме готови за тези промени и да идентифицираме уменията, които биха ни позволили да задържим пазарен дял.

Промяната на климата е другият голям проблем, който до голяма степен е маргинализиран в много дискусии на професионално ниво поради факта, че икономиката на глобално ниво все още зависи от същите фактори както преди половин столетие. Естествено че имаме стандарти и изисквания спрямо емисиите и енергийните източници, все още има финансов праг за дизайни, които са благоприятни за околната среда. Бетонът все е още е предпочитан материал поради изградени вериги на доставка например въпреки факта че продукцията и строежите с бетон произвеждат едни от най-големите емисии на въглероден диоксид. За жалост, имаме само 12 години според Междуправителствения панел за промяна на климата да променим нашия начин на опериране. Архитектите и специалистите по градско планиране са професионалистите, които чрез ефективен дизайн могат да допринесат много в този кратък период чрез креативни и иновативни решения.

Последният проблем може да бъде обобщен като: чий интерес защитават архитекти и урбанисти? В Кралското дружество на британските архитекти основахме Комисия по етика и устойчиво развитие, която докладва в края на 2018 г. за необходимостта от поставяне на публичния интерес в центъра на критериите на професионалисти и проектантски бюра. Урбанисти и архитекти имат уникалните умения да визуализират нови идеи и да предлагат алтернативи на уседнали идеи и възприятия.

– Кои са основните характеристики на умните градове?

– В академични и професионални среди няма единна дефиниция на понятието “умен град”. Според мен като цяло това е продължение в дълъг ред на урбанистични утопии като зелен град, креативен град, технологичен град и до голяма степен успехът на това понятие се дължи на уместна публицистика от компаниите, които биха придобили финансов интерес от продажбата на технологии. Въпреки това по-голямата част от академичните среди са единодушни, че умните градове са процес на трансформация на градовете на мулти-нива като човешки капитал, инфраструктура, социални мрежи и бизнес капитал, движен от иновации в технологичния сектор.

Проблемите, които най-често са адресирани от проекти за умни градове, могат да бъдат разделени на три основни категории, свързани с обществото, околната среда и икономиката. Лесно е да се мисли за бъдещия умен град като изцяло технологичен проект, но това би било измамна перспектива. Гражданското общество и околната среда са две сфери, които влияят на всяка нова технология и не бива да бъдат забравяни. Проекти като Сонгдо в Южна Корея и Масдар в ОАЕ често биват представяни като примери на високотехнологични градове, изградени наново, модел за бъдещето, но и двата проекта в момента преминават през огромни трансформации поради липсата на потребители и дългосрочна стратегия.

За мен основната характеристика на един умен град е употребата на технологии, които успяват да създадат по-добро качество на живот за най-уязвимите хора в обществото. Като пример в Швейцария мобилни технологии и преносими сензори се използват за наблюдение на хора с различни психични болести в градската среда, като по този начин се идентифицират пространства, чиито дизайн би могъл да бъде подобрен.

– Как си представяте интелигентния град на бъдещето и очаквате ли той да доведе до възникването на нови видове бизнес?

– Интелигентният град на бъдещето в моето въображение е смесица между Уаканда от “Черната пантера” на Marvel и архивни филми, изобразяващи европейските градове в началото на XX в., преди автомобилът да се превърне в основния ни метод на транспорт. Технологичният напредък и обработката на огромни количества данни заедно с нуждата да изградим икономика и транспорт, които не са базирани на изкопаеми горива, ще ни позволят да преместим фокуса обратно върху индивидуалния жител на града и да се опитаме да подобрим неговите нужди. Някои градове по света вече се връщат към тази идея като разширяват пешеходните си зони и се фокусират върху приобщаващ дизайн, който се стреми да позволи участието в градския живот на хора от различни възрастови групи и с различни степени на физическо здраве, но също така и на флора и фауна.

Относно новия вид бизнеси, то голяма част от тях вече ги има, това е търговията с данни, генерирани от жителите в един град. В момента най-бързо разрастващите се сектори, свързани с градската среда, са така наречените proptech (property+technology), plantech, contech и т.н., като основната връзка е внезапната възможност за огромни количества данни да бъдат събрани и анализирани – от стойности на жилищни сгради до специфичните движения и лични избори на различни демографии.

Следващата стъпка ще е свързана с интерпретирането на данни. Интерпретации, които рефлектират реалността, ще бъдат все по-търсени, тъй като когато качествени информации (броят на данни и обширен обхват) са лесно достъпни, количествените интерпретации позволяват идентификацията на рискови фактори и аберации в данните. В архитектурната среда нови бизнес възможности ще се отворят отвъд въпроси, свързани само с дизайн и повече свързани със самите потребители и създаването на визии за бъдещето.

– Как гражданите могат да бъдат въвлечени в развитието на умните градове?

– Това е изключително важен въпрос и е ключовата насока на моята докторантура. Не трябва да забравяме, че новите технологии са инструменти за достигането на поставена цел, а не са цел сами по себе си. Когато тази перспектива бива забравена, то тогава гражданите биват изключени от нови проекти. Например в Логроньо (Испания) местната управа бе поръчала изграждането на приложение, което да бъде централният фокус за граждани и посетители на града. Резултатът през 2016 г. бе изключително добре изградена и детайлна мобилна платформа, но тъй като населението в града е предимно застаряващо, голяма част от него не ползва приложението. На няколко километра на север във Виториа-Гастеис едно просто мобилно приложение с единствената функция да действа като форум между градската управа и граждани чрез задаването на въпроси има хиляди посещения. Разликата в двата примера е фактът, че ефективните решения започват с конкретен въпрос, който трябва да се идентифицира първо чрез консултация с гражданите.

Градове като Амстердам и Барселона водят инициативи по включването на граждани в публичния дебат. Изключително важно е гражданското общество да бъде слушано. Моят фокус се концентрира конкретно към 15 до 19-годишни младежи във Великобритания, Испания и България. В следващите три години ще изучавам точно какви са възможностите за консултиране и ко-планиране на градове в тези три страни с тази ключова възрастова група, която досега е имала малко възможност да бъде въвлечена в дизайна на градската среда.

Друг важен въпрос е също собствеността на данни, които са генерирани в градовете директно от техните граждани. Свободният достъп на данни е добра инициатива за стимулиране на бизнеси, но общините би трябвало да бъдат проактивни в ограничаването на типовете данни и облагането с данъци на такива бизнеси, които печелят от публична собственост.

– В големите градове по света, а все повече и в България съществува проблем с достъпността на жилищата. Възможно ли е проекти като умните градове да предоставят начин за разрешаване на този проблем?

– Моето мнение е, че проблемът с достъпа до жилища в България, а и по света, е структурен и е въпрос на собственост и пазарна икономика. Проекти като умните градове не биха били панацея и не мисля, че имат шанс да доведат до революция в достъпа до жилища, тъй като основният им фокус до момента са трансформацията на общински услуги.

Технологичните решения имат по-скоро риска да доведат до още по-голям проблем в стойността на жилищата, често проекти, които се позовават на „умни градове“, в крайна сметка са луксозни квартали, които не са предназначени за широко потребление. Това е голям дебат в момента в Индия например, където тяхната програма за 100-те умни града променя жилищните пазари, в които е задействана. На много места умните градове рискуват да разслоят още повече обществото.

В България имаме голям проблем с процента на общинските жилища. Въпреки че във Великобритания това се счита за един от най-големите проблеми, те все пак имат около 17% социални жилища, докато в България те са около 3%.

Ако достъпът до жилище бъде инкорпориран като част от общинските задължения, това би било интересно развитие в дебата за умните градове. Но това е икономически и политически въпрос, а не въпрос на дизайн и градоустройство, поне в близките години.

– Как изглежда София през погледа на млад архитект и урбанист като вас, който живее в чужбина?

– Винаги, когато се прибирам в България, минавам през София и в последните девет години различни неща ми правят впечатление. За мен София е по-близка до духа на Берлин от големите европейски столици. Има усещане за свобода на мисълта и спонтанни събития, активен социален живот на площади и улици – нещо което до голяма степен липсва във Великобритания. Публичният транспорт се подобрява, макар и бавно, и има желание за иновативни решения.

Инициативата “Визия за София” е страхотен проект и се надявам, че ще се трансформира в ефективен и амбициозен план за София. Градът винаги е имал проблеми с идентичността и цялостното планиране в кварталите. Студентски град е един от най-видните примери за квартал, който се разраства почти по средновековните правила на парцелно развитие.

Качеството на строителните материали, използвани в публични проекти, е също голям проблем, който е трудно да се преодолее без политическо желание за надзор. Качеството на градската среда извън центъра на града, а и в по-широкия център не е на ниво за столичен град. Българското население за жалост е едно от най-бързо застаряващите и намаляващи в света. За трудноподвижни хора, хора в напреднала възраст, майки с колички, деца и младежи липсата на достъпна градска среда и точен градски транспорт са големи пречки за тяхното участие в икономиката и живота в столицата.

И все пак София е една от малкото столици, в които лесно се намират детски площадки, паркови пространства и жители, които прекарват свободното си време в тях. Според мен това са уникални условия, върху които трябва да надграждаме и да изградим наша собствена версия на успешен урбанизъм, директно свързана с порядките на гражданите.

– Как се справя България с внедряването на стратегии за развитие на интелигентните градове?

– Няколко български общини като София, Бургас и Асеновград са част от проекти на Европейската комисия и пазара за дигитални технологии и умни градове, директно свързани с градове в Европа. София е единият от няколко града с клъстер, който в последните години е доста развит и активен. Страната като цяло има добри предпоставки и като достъп до интернет, и концентрация от високообразовани хора.

Според мен всички тези проекти започват да създават публичен апетит към развитието и прилагането на иновативни проекти. Според мен обаче има риск проекти като “умните градове” да бъдат видени само като възможност за генериране на бизнес, а не като част от създаването на устойчиви общински политики, които биха могли да подпомагат развитието на местни бизнеси и иновации. Като ниво на имплементация според мен също сме назад от други държави, но това зависи от финансови ресурси и общински приоритети.

За жалост, не е тайна, че преките чуждестранни инвестиции в страната са ниски в последните няколко години и че до голяма степен инвестиции в нови технологии изискват висок начален капитал. Идеята какво е “интелигентен град” все още не дефинирана и според мен сме добре позиционирани да започнем да градим визия за българските градове на бъдещето, опитвайки се да създадем консорциум между публични, частни и граждански инициативи. Представянето на такава визия, подкрепена от прозрачни общински процеси, би привлякло вътрешни и външни инвестиции в изграждането на проекти и професионалисти в тази сфера. Но имаме много да доказваме възможностите си да управляваме големи проекти на международно ниво – проектът “Европейска столица на културата” в Пловдив и по-конкретно проектът за обновяване на площад “Централен” е пример за амбициозен публичен проект, който в крайна сметка създаде доста лоши впечатления в чужбина.

– Как може да бъде постигната симбиоза между администрацията и бизнеса в посока по-ефективно реализиране на проекти?

– Ключът е в прозрачността. Бизнесът изисква сигурност и ефективна среда за развитие, докато администрациите имат интерес от съревнование между много и различни бизнеси в техните административни граници, което създава иновации. Бъдещите градове са под риск огромното количество данни да води до грешна информация, а също и от криенето на ключови данни.

В България нивата на корупция, но и нивата на възприятия за съществуването на корупция са високи, което води до липса на вяра между администрация и бизнеси. Проектите за интелигентни градове предоставят възможността за премисляне как и кой има достъп до публична информация, което може да доведе до по-добри взаимоотношения.